Разпространение на кафето по света

Разпространението на кафето по света е съпроводено и с множество куриозни факти. Разпространението на кафето по света започва през 16-17 век.

В средата на 16 век предприемчив арабин на име Шемза, родом от Алепо (днешен гр. Хейляб в Сирия), преплавал морето с голям запас сурови кафейни зърна и засадил първата кафейна градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочакван успех. Ароматната напитка много се харесала на турците, които с удоволствие започнали да се събират в кафенетата — на ароматно кафе и приятен разговор. Но както в повечето случаи, успехът ражда и врагове. Цялата отоманска столица се разделила на 2 лагера — единият на горещите привърженици на кафето, възхваляващи чудесните му свойства. Другият — яростно заклеймяващи го, обосноваващи се с това, че Коранът позволява единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните, а кафето е не друго, а коварен дар на дявола и е забранено от пророка. Всъщност цялата тая полемика била предизвикана от хитрия сириец, който сам забогатявал, поддържайки тази шумотевица и спорове.

Султан Сюлейман Великолепни се отнесъл с равнодушие към споровете и вълненията заради кафето. Но неговият приемник Мурад IV бил зле настроен към кафелюбителите. Всички кафенета били затворени, а посетителите им грозяло смъртно наказание, ако не се съобразяват със заповедите на падишаха. Световната история обаче показва, че гоненията не могат да пресекат и унищожат това, което се харесва на народа. В течение на векове в задните дворове на къщите продължили да съществуват тайно малки кафененца, които събирали на раздумка и ароматно питие поклонниците на кафето. От 18 век гоненията били прекратени. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват, придобивайки характер на обществени клубове, където на чашка ароматно кафе и упойващия дим от наргилетата, правоверните обсъждали всякакви въпроси, най-често тези от политиката.

Западна Европа също е превзета от кафето. Но тук нещата се развиват малко по-различно. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.

Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва в 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях, и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“.

По-късно, през 1658 г. предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).

Първото публично представяне на кафето във Франция се осъществило през 1664 г., когато на официален обед в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка. Но всъщност откритото появяване на кафето във Франция е няколко години по-късно, през декември 1669 г. Това време е свързано със сложна дипломатическа борба, която водели помежду си Франция и Турция.

Представителят на турския султан Мехмед IV — Сюлейман Мустафа Ага бил приет в двореца Сен Жермен ан Ле. До самото си заминаване той черпел гостите си с неизвестна напитка. Дипломатическите контакти не донесли някакъв положителен резултат, но затова пък кафето очаровало французите. Екзотиката на турската кафейна церемония — ярки, пищни и скъпи дрехи, слуги-негри, гореща, черна напитка с непривичен вкус и възбуждащ аромат се преплитал с уханието на тежък и омайно сладък ориенталски парфюм — всичко това поразило въображението и „запалило“ френските аристократи.

И само няколко години след това, за разлика от холандците, французите получили една шепа качествени зърна кафе без да крадат, по съвсем честен начин. Тези зърна били подарък за краля на Франция — Людовик XIV, от султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафейно дърво в парижката ботаническа градина.

Людовик XIV се оказал страстен любител на кафето. Знаейки това и в знак на добра воля, холандската кралица му подарила фиданка кафейно дърво, което било посадено при поникналите вече растения в парника на парижката ботаническа градина. От израсналите фиданки впоследствие били създадени кафейни плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите.

Първите няколко екземпляра кафейни дървета попаднали на о. Мартиника в Карибско море около 1720 г. благодарение на огромните усилия на Габриел де Клие, който първоначално се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафейни дръвчета, които да засади на острова. Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието, по пътя му се случили разни случки — опитали се да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция, макар че Мартиника си бил френска колония. Водата за пиене започнала да не достига, наложило му се да дели своята дажба вода с фиданките. В крайна сметка до острова все пак достигнало едното от кафейните дръвчета, което за радост, след засаждането успяло и да се прихване. От развилата се кафейна плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море.

Италия - родината на капучиното и еспресото

В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече — то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Феновете на кафето издавали и списание - "Il Caffe", което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала.

А според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното — може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава — да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.

И понеже светът все върви към усъвършенстване, самоукият механик Дузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата "машинка" за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: "баристас" - тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! - през 1948 г. италианският "баристо" Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане".

Разпространение на кафето в Англия

В консервативна Англия първото кафене било своевременно открито, но не в столицата, а в академичен Оксфорд в 1650 г. Две години по-късно дошъл ред и на второто кафене — вече в Лондон. По това време кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които дори смятали, че срещу едното пени в кафенето научават повече, отколкото на лекциите в университета.

Новооткритите кафенета след това се "специализирали" горе-долу по следния начин - юристите се събирали в "The George", за медиците любимо място станало "Baston". Скоро кафенетата станали популярно място за изява и сред хората, изповядващи антиправителствени идеи, но когато крал Чарлз II решил да закрие тези "порочни" места, неговата забрана просъществувала едва 11 дена.

Надигналата се силна протестна вълна го принудила да промени волята си. Вратите на кафенетата се отворили отново, а репутацията на краля поувяхнала. Все пак в края на краищата основна напитка на англичаните си останал чаят, а не кафето, благодарение на Източноиндийската компания, която доставяла доста по-евтин чай от Индия.

Разпространение на кафето в Русия

Първият кафеман в Русия очевидно бил царят Алексей Михайлович Романов, комуто придворният лекар Самюел Колинс в 1665 г. започнал да предписва "познатото от перси и турци варено кафе" като "изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие". Но църквата считала, че кафето размътва мозъка и се стараела всячески да се противопостави на разпространението му.

Синът му Петър I пък се „заразил“ от кафемания при посещението си у Николас Витсон —- предприемач и търговец на кафе в Холандия. С присъщото си усърдие Петър I започнал да внедрява чудодейната напитка сред своите поданици. Царят повелил щедро да черпят с напитка от задморската билка на всички големи събирания и балове в двореца, дори и просителите в канцеларията и посетителите на царския музей. След Петър I покровителка на кафето станала Анна Йоанновна Романова, императрица Всероссийска, по чието нареждане през 1740 г. като едно от увеселителните заведения се открива „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. Там те придобили навика да пият кафе и при завръщането си го въвели като елемент при посрещане на важни гости. Открити били и първите кафе-сладкарници, но по правило в тях влизала само светска отбрана публика. Не след дълго обаче в Москва и Петербург се появили и първите "литературни кафенета", където започнала да се събира интелигенцията. Кафеманията дотолкова се разраснала, че в края на 19 в. дори женската прислуга, постъпвайки на работа, се уговаряла за полагаща се „кафе-почивка“.

През 1884 г. в Петербург се открила международна изложба по градинарство. На нея всички многобройни желаещи имали възможността да се научат на изкуството да пекат кафе и да приготвят напитка от него. След тази изложба вносът на кафе в Русия се увеличил неимоверно.

Бразилското кафе

Бразилия станала кафейна държава по малко романтичен начин. В XVIII век между френска и холандска Гвиана се случил пограничен конфликт. Роля на посредник за урегулирането му приела Бразилия. За глава на делегацията бил назначен Франческо де Мело Палета. До приключване на мисията си той се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе, но понеже износът бил строго забранен, той, уви, му отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест на подписването на примирието. На този банкет били поканени видни гости, естествено и губернаторът с жена си. А тя очевидно харесала умиротворителя, защото при изпращането му на следния ден му подарила букет цветя, сред които имало и резници от кафейно дърво ... След известно време благодарение именно на тях, Бразилия се превърнала в кафейна империя, чиито огромни плантации са "родени" от букета на една жена.

Кафе от Индия

И в Индия кафето се появява почти по същото време. Съгласно легендата, в 1670 г. мюсюлманският поклонник Баба Будан тайно изнесъл от Мека само 7 кафейни зърна, скрити в пояса му. Тези зърна той посадил в родното си място — Южна Индия, областта Чикмагалур. Днес този първи сорт индийско кафе се нарича „Old Chick“ и представлява 1/13 от износа на кафе от Индия. В чест на своя сънародник благодарните индуси нарекли родния му град Баба Будан, в чиито покрайнини и днес хората отглеждат кафе. А първите големи кафейни плантации в Индия са създадени от англичаните през 1840 г. в южните области на страната — около планината Майсур. След получаване на независимост през 1949 г. в Индия се създава самостоятелен отрасъл по отглеждане и производство на кафе. Понастоящем Индия е един от най-големите производители и износители на кафе в света.